16.05.2008 г., 14:21

Отрезвително въпросително

1.1K 0 14
Hey you, don't tell me there's no hope at all!
Together we stand, divided we fall...
Pink Floyd

Дали ме обичаш, дали се излагаме?
С хъс ме събличаш, кат’ за последно си лягаме.
В какво ме въвличаш, вървим, или бягаме?
Страст гласно изричаш, но какво ли очакваме?

Има да чакаме, да се изчекваме,
oчи да плакнем и да се упрекваме.
Вървим назаде, или напредваме
с бързите влакове и празните чекове?

Живот ли живеем, или се разлагаме?
Горим или тлеем, или вече угасваме?
Ревем и се смеем, без глас се наказваме.
И пак ще се слеем, за  да се разпаднеме.

Има да падаме, да се разбиваме,
плавно ставаме, тръгваме, спираме.
Надежди влагаме, за ново издигане...
Заедно изгаряме, поотделно изстиваме.

--
2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има нещо, което ме смущава в стиха ти, но в същото време именно то ми харесва. Може би е езикът. Много добър поет си.
  • Надежди влагаме, за ново издигане...
    Заедно изгаряме, поотделно изстиваме.


    Изпълни душата ми...
  • Аз пък винаги съм твърдял, че всеки стих носи формата си! А стилът... това е човекът - да, ама Бюфон ша ма прощава! А и стил като етимология си е яка дума. Сещаш се за по-нататък.
    Че е интересна конструкцията - безспорно, ама щом и на мен ми идват 2-3 идей за 2-3 места, значи... абе просто искам да видя редакцията.
    А комента на Гоцева ме изкефи, нищо, че е малко отместен от въпросите и отговорите на стихото!
    Еваллата, Томич!
  • малко странно, но може би истинско
  • Мерси. Това беше експеримент. Просто исках да видя резултати. По-тъжни са от очакваното. Специално благодаря на Смешко и Вилдан, които са оставили по-адекватни коментари. Някои в очакванията си за не знам точно какво са забравили, че тук става въпрос за стиха, а не за стила.

    Аз лично много го харесвам, въпреки осрания втори ред. За съжаление не е лесно да римуваш по два пъти на ред и да запазиш някакъв смисъл, а тук съм запазил повече от просто някакъв смисъл. Не навсякъде де . Да не говорим, че втора и четвърта строфа са в друг стил. (И почват с последния глагол от първа и трета строфа). Демек, както Смешко каза, песен. По-сложна от на пръв поглед.

    Нищо де. Почвам пак с онова "което мога". Тоя осран ред ще гледам да го редактирам. И още един-два. Вече имам някакви идеи.

    ПП. Уважаема Гоцева, опасявам се, че абстрактността на вашия коментар е отвъд моите способости да проумея съдържащият се в него смисъл.

    ППП. Рени, как ша та намачкам като те видя следващия път...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...