16 мая 2008 г., 14:21

Отрезвително въпросително

1.1K 0 14
Hey you, don't tell me there's no hope at all!
Together we stand, divided we fall...
Pink Floyd

Дали ме обичаш, дали се излагаме?
С хъс ме събличаш, кат’ за последно си лягаме.
В какво ме въвличаш, вървим, или бягаме?
Страст гласно изричаш, но какво ли очакваме?

Има да чакаме, да се изчекваме,
oчи да плакнем и да се упрекваме.
Вървим назаде, или напредваме
с бързите влакове и празните чекове?

Живот ли живеем, или се разлагаме?
Горим или тлеем, или вече угасваме?
Ревем и се смеем, без глас се наказваме.
И пак ще се слеем, за  да се разпаднеме.

Има да падаме, да се разбиваме,
плавно ставаме, тръгваме, спираме.
Надежди влагаме, за ново издигане...
Заедно изгаряме, поотделно изстиваме.

--
2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има нещо, което ме смущава в стиха ти, но в същото време именно то ми харесва. Може би е езикът. Много добър поет си.
  • Надежди влагаме, за ново издигане...
    Заедно изгаряме, поотделно изстиваме.


    Изпълни душата ми...
  • Аз пък винаги съм твърдял, че всеки стих носи формата си! А стилът... това е човекът - да, ама Бюфон ша ма прощава! А и стил като етимология си е яка дума. Сещаш се за по-нататък.
    Че е интересна конструкцията - безспорно, ама щом и на мен ми идват 2-3 идей за 2-3 места, значи... абе просто искам да видя редакцията.
    А комента на Гоцева ме изкефи, нищо, че е малко отместен от въпросите и отговорите на стихото!
    Еваллата, Томич!
  • малко странно, но може би истинско
  • Мерси. Това беше експеримент. Просто исках да видя резултати. По-тъжни са от очакваното. Специално благодаря на Смешко и Вилдан, които са оставили по-адекватни коментари. Някои в очакванията си за не знам точно какво са забравили, че тук става въпрос за стиха, а не за стила.

    Аз лично много го харесвам, въпреки осрания втори ред. За съжаление не е лесно да римуваш по два пъти на ред и да запазиш някакъв смисъл, а тук съм запазил повече от просто някакъв смисъл. Не навсякъде де . Да не говорим, че втора и четвърта строфа са в друг стил. (И почват с последния глагол от първа и трета строфа). Демек, както Смешко каза, песен. По-сложна от на пръв поглед.

    Нищо де. Почвам пак с онова "което мога". Тоя осран ред ще гледам да го редактирам. И още един-два. Вече имам някакви идеи.

    ПП. Уважаема Гоцева, опасявам се, че абстрактността на вашия коментар е отвъд моите способости да проумея съдържащият се в него смисъл.

    ППП. Рени, как ша та намачкам като те видя следващия път...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...