26 jul 2011, 23:48

Отрезвяване

584 0 8

 

 

ОТРЕЗВЯВАНЕ

 

Ти ли беше птицата,

която с пресъхнало от задуха гърло

не пи от водицата

в мойте шепи препълнени

със сълзите ми?

 

А не беше ли ти пеперудата,

оная мила чаровинка,

дето с ветрилцата си ме будеше,

за да ми казва, че съм никой

всяко боже утро?

 

Всъщност ти си оная звезда на небето,

която само аз мога да виждам,

за нея – другите са слепи

и никога не си за тях звездица,

а само резенче от ябълката във Едема.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...