ОТРЕЗВЯВАНЕ
Ти ли беше птицата,
която с пресъхнало от задуха гърло
не пи от водицата
в мойте шепи препълнени
със сълзите ми?
А не беше ли ти пеперудата,
оная мила чаровинка,
дето с ветрилцата си ме будеше,
за да ми казва, че съм никой
всяко боже утро?
Всъщност ти си оная звезда на небето,
която само аз мога да виждам,
за нея – другите са слепи
и никога не си за тях звездица,
а само резенче от ябълката във Едема.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
