Отрезвяване
ОТРЕЗВЯВАНЕ
Ти ли беше птицата,
която с пресъхнало от задуха гърло
не пи от водицата
в мойте шепи препълнени
със сълзите ми?
А не беше ли ти пеперудата,
оная мила чаровинка,
дето с ветрилцата си ме будеше,
за да ми казва, че съм никой
всяко боже утро?
Всъщност ти си оная звезда на небето,
която само аз мога да виждам,
за нея – другите са слепи
и никога не си за тях звездица,
а само резенче от ябълката във Едема.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Хубаво е, Ангел!
