31 ago 2021, 19:44

Отронен лист от смокиня

  Poesía
1.1K 2 6

Есен. Отронен лист,
от смокиня.
Щастлив е Адам,
Ева е гола,
Ева е нежна богиня.
Не бе просто само листо,
а райска, категорична забрана.
На въпроса: - Това пък защо!?
Отговориха: - Грях за да няма! 
Но есента този щурав сезон,
за плодовете златно е време.
Падат прегради, няма закон,
Бог на всеки отдава от плодовете да вземе! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много, много е добро! Поздравявам те!
  • То и щастието си има срок. В Рая краят му идва с есента! Аз затова обичам много лятото!
  • По лична карта нося гени на Адам
    и ме радва голотата на любима Ева,
    споделен копнеж за сливане без свян,
    във Вселената хармония зачева!
    Така почувствах ги нещата
    и написах ги с нашепнати слова,
    ако в "Откровения" ни четат децата,
    СЕМ ще ме санционира на мига! Благодаря Ирина за споделеното мнение! Искрено от сърце Усмиииих!
  • За едно си прав, от Господ е дадено. Дали Адам е щастлив, е друг въпрос 😊
  • Благодаря Скити! Приятно, зареждащо творческо ститане!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...