Есен. Отронен лист,
от смокиня.
Щастлив е Адам,
Ева е гола,
Ева е нежна богиня.
Не бе просто само листо,
а райска, категорична забрана.
На въпроса: - Това пък защо!?
Отговориха: - Грях за да няма!
Но есента този щурав сезон,
за плодовете златно е време.
Падат прегради, няма закон,
Бог на всеки отдава от плодовете да вземе!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
