4 abr 2017, 11:22

Отронено 

  Poesía » De amor
2424 16 41

Защото съм от дъжд... А дъждовете

с Любов и с Океан не се римуват.

Незрими са, отвъд са бреговете.

А себе си не мога да преплувам.

 

Събирам късчета от обич, разпилени,

но как в Живот, без теб, да ги нанижа?

Дъждът вали безспир, по-силен е от мене.

И мога само стихове да пиша.

Видение си – все не те достигам.

Докосна ли те, сякаш в миг изчезваш.

Единствено в съня ми нощем идваш –

да ми напомниш, че без теб съм Бездна.

 

В зелените ти ириси се давя,

до дъно всяка жажда измълчала.

Аз болката ще мога да забравя.

Но белезите как се заличават?

 

Загръщам се от студ със тишината

и само с птиците за теб говоря.

Как искат с тях да полетя, ятата, 

но знам, че много късно е за полет.

 

Ще скътам във душата си мастило,

преди със този свят да се сбогувам.

И в следващите пак ще роня стихове...
Един живот не стига да те изтъгувам...

 

 

––––

 

 

© Светла Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Зависи, ако няма свободни "небета"... 😉
    Благодаря за всички коментари, които си ми оставил, Калин!!
  • Прекрасно... Но никога не е късно за полет!
  • "Един живот не стига да те изтъгувам..."
    С пожелание да не стига един живот за голямата родост, която ще ти донесе старата тъга!
    Хареса ми стихотворението ти. Поздрави!
  • “Дъждът е поезия“, нали така...
    Благодаря, че сте ми гостували, Светле-та и Петър!!
  • Връщам се отново тук... при едно мое любимо произведение...
  • Ти си нежна, поетична душа...останалото е мълчание или порой от думи...
  • "Дъждът вали безспир, по-силен е от мене.

    И мога само стихове да пиша." Можеш, Светле!!!
  • Благодаря за споделянето!
  • А себе си не мога да преплувам!....Плувам в думите ти и ми е хубаво!
  • Благодаря и тук!!
  • Много ми допадна стилът ти, Светла. И ще те чета...
    Поздрави!
  • Усмихнахте утрото ми, Руми, Мария! )) Благодаря за топлите думи! Усмихнат ден и на вас!!
  • Отронените чувства пулсират с болката ти в едно прекрасно стихотворение, Светле! И за мен е едно от най-хубавите ти! Поздравления!!
  • Трудно се коментират такива стихове, Светле! Постигнала си такова съвършенство, че след прочита просто се притаява дъх! Сърдечен поздрав!
  • Много ценя мнението ти, Алинка, Благодаря ти!!
  • Експресивно, силно, въздействащо! Поздравявам те!
  • Благодаря, Момчета!! ))
  • Много ми хареса стихът ти, Светла!..Поздравления!...
  • Воистина Воскресе! Не разбирам особено от поезия, но това стихотворение е много образно и силно емоционално, впечатлява. Браво!
  • Скъпи гости!! Благодаря ви, Момичета!!
    Христос Воскресе!!
  • Пулсираш...
    Хубава творба!
  • Любимото ми твое произведение...
  • Светлушко, не знам дали можеш да се преплуваш сама, но определено пак си надскочила себе си. Браво, момиче!
  • Благодаря Гавраил, ЕЛ !!
  • Отронени в тъга
    с дъжд от чувства напоени
    летят като ята слова
    един живот не стига за поеми.
    Поглед от друг ъгъл.
  • Благодаря, че сте почувствали, Роси, Любо!! ))
  • Наистина отронени от душа цветчета...
  • Силно въздействащо... Браво!
  • Благодаря, Усмивчо!! Прегръд и на теб!! ))
  • Великолепна поезия! Тупкаща..
    На лирическата поздрави, на авторката прегръдка
  • Благодаря, Гого!!
    Любо, аз го приемам и го знам, но ще предам и на лирическата! ))Благодаря от сърце!!
  • Много чувствено и нежно! Никога не е късно за полет - вярвай ми, а по-важното е и ти да го приемеш! Поздравления!
  • Великолепно! Нямам какво да кажа повече!
  • Благодаря ви, мили хора!
    Раде, прегръщам те!!
  • Красив стих!...Браво, Светла!...
  • Един живот не стига да те изтъгувам...В една и съща тоналност пеем! Затова си ми скъпа, талантливке далечна!
  • Великолепен и изключително силен стих! Поздравления!
  • "Един живот не стига да те изтъгувам..."
    Хареса ми, Светле.
  • Благодаря, Момичета! Толкова сте ми скъпи!!
  • хубаво е, Светле

    В зелените ти ириси се давя,
    до дъно всяка жажда измълчала.
    Аз болката ще мога да забравя.
    Но белезите как се заличават?
    ....
    Ще скътам във душата си мастило,
    преди със този свят да се сбогувам.
    И в следващите пак ще роня стихове...
    Един живот не стига да те изтъгувам...
  • "Всичко отминава под това небе, болката отляво - не"...
    Въздействаща творба, Сисинко!
Propuestas
: ??:??