Отронват се...

Poesía

900 0 16

Отронват се

година след година

от клонките на вечността.

Като щурче

в тревите-мисли свири

усмихната смъртта…

На вярата

във топлите прегръдки

спят уморените мечти.

Незабравими спомени

възкръсват

и вече не боли...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

veselino (Веселка Николова)

Незабравими спомени

възкръсват

и вече не боли...

2009-12-17T20:57:26+02:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Отболява с времето,остават прашинки недадена и невърната нежност...

2009-10-27T12:41:44+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Хубаво е!

2009-10-27T12:38:19+02:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Да, но мен ме заболя. Навявя мисли и тиха меланхолия. Примиреност. И усещане за край. Като романтично бягство-назад към спомена и напред - към смъртта. Хубави стихове...

2009-10-25T21:59:35+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Нищо друго не ни остава, освен да и се усмихнем и ние, преди да се отроним от клончето... Вечността е пред нас все пак...

2009-10-25T21:52:37+02:00