24 oct 2009, 0:48

Отронват се...

  Poesía
905 0 16

Отронват се

година след година

от клонките на вечността.

Като щурче

в тревите-мисли свири

усмихната смъртта…

 

На вярата

във топлите прегръдки

спят уморените мечти.

Незабравими спомени

възкръсват

и вече не боли...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Незабравими спомени

    възкръсват

    и вече не боли...
  • Отболява с времето,остават прашинки недадена и невърната нежност...
  • Хубаво е!
  • Да, но мен ме заболя. Навявя мисли и тиха меланхолия. Примиреност. И усещане за край. Като романтично бягство-назад към спомена и напред - към смъртта. Хубави стихове...
  • Нищо друго не ни остава, освен да и се усмихнем и ние, преди да се отроним от клончето... Вечността е пред нас все пак...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...