Oct 24, 2009, 12:48 AM

Отронват се...

  Poetry
899 0 16

Отронват се

година след година

от клонките на вечността.

Като щурче

в тревите-мисли свири

усмихната смъртта…

 

На вярата

във топлите прегръдки

спят уморените мечти.

Незабравими спомени

възкръсват

и вече не боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Незабравими спомени

    възкръсват

    и вече не боли...
  • Отболява с времето,остават прашинки недадена и невърната нежност...
  • Хубаво е!
  • Да, но мен ме заболя. Навявя мисли и тиха меланхолия. Примиреност. И усещане за край. Като романтично бягство-назад към спомена и напред - към смъртта. Хубави стихове...
  • Нищо друго не ни остава, освен да и се усмихнем и ние, преди да се отроним от клончето... Вечността е пред нас все пак...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...