Oct 24, 2009, 12:48 AM

Отронват се...

  Poetry
902 0 16

Отронват се

година след година

от клонките на вечността.

Като щурче

в тревите-мисли свири

усмихната смъртта…

 

На вярата

във топлите прегръдки

спят уморените мечти.

Незабравими спомени

възкръсват

и вече не боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Незабравими спомени

    възкръсват

    и вече не боли...
  • Отболява с времето,остават прашинки недадена и невърната нежност...
  • Хубаво е!
  • Да, но мен ме заболя. Навявя мисли и тиха меланхолия. Примиреност. И усещане за край. Като романтично бягство-назад към спомена и напред - към смъртта. Хубави стихове...
  • Нищо друго не ни остава, освен да и се усмихнем и ние, преди да се отроним от клончето... Вечността е пред нас все пак...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...