24 окт. 2009 г., 00:48

Отронват се...

904 0 16

Отронват се

година след година

от клонките на вечността.

Като щурче

в тревите-мисли свири

усмихната смъртта…

 

На вярата

във топлите прегръдки

спят уморените мечти.

Незабравими спомени

възкръсват

и вече не боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Стойнева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Незабравими спомени

    възкръсват

    и вече не боли...
  • Отболява с времето,остават прашинки недадена и невърната нежност...
  • Хубаво е!
  • Да, но мен ме заболя. Навявя мисли и тиха меланхолия. Примиреност. И усещане за край. Като романтично бягство-назад към спомена и напред - към смъртта. Хубави стихове...
  • Нищо друго не ни остава, освен да и се усмихнем и ние, преди да се отроним от клончето... Вечността е пред нас все пак...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...