Отровен от обичане

21 ene 2012, 4:16

Poesía » De amor

585 0 0

Във синьото на твойте дълбини

откривам малко - само две очи,

в които се изгубвах до безкрайност.

Питам те, море, къде са? Ти мълчиш...

И нежните ти допири с брега

напомнят ми на неговите устни -

как сливаха се с моите в една

безкрайно чувствена целувка.

А в бурите, във твойте дъждове -

там крият се безкрайните скандали,

там разярени, бесни гласове

надвикваха се, после онемели

до лудост правехме любов!

* * *

Кажи ми, можеш ли, море,

да ми го върнеш за минута?

После пак завинаги ще спрем,

отровен от обичане ще се отпусне в скута ми...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.