Отровен от обичане

21.01.2012 г., 4:16 ч.

Поезия » Любовна

605 0 0

Във синьото на твойте дълбини

откривам малко - само две очи,

в които се изгубвах до безкрайност.

Питам те, море, къде са? Ти мълчиш...

И нежните ти допири с брега

напомнят ми на неговите устни -

как сливаха се с моите в една

безкрайно чувствена целувка.

А в бурите, във твойте дъждове -

там крият се безкрайните скандали,

там разярени, бесни гласове

надвикваха се, после онемели

до лудост правехме любов!

* * *

Кажи ми, можеш ли, море,

да ми го върнеш за минута?

После пак завинаги ще спрем,

отровен от обичане ще се отпусне в скута ми...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.