Отровен от обичане

Във синьото на твойте дълбини откривам малко - само две очи, в които се изгубвах до безкрайност. Питам те, море, къде са? Ти мълчиш...   И нежните ти допири с брега напомнят ми на неговите устни -  как сливаха се с моите в една безкрайно чувствена целувка.   А в бурите, във твойте дъждове - там крият се безкрайните скандали, там разярени, бесни гласове надвикваха се, после онемели                                     до лудост правехме любов!    * * *   Кажи ми, можеш ли, море, да ми го върнеш за минута? После пак завинаги ще спрем, отровен от обичане ще се отпусне в скута ми...