Jan 21, 2012, 4:16 AM

Отровен от обичане

  Poetry » Love
839 0 0
Във синьото на твойте дълбини откривам малко - само две очи, в които се изгубвах до безкрайност. Питам те, море, къде са? Ти мълчиш...   И нежните ти допири с брега напомнят ми на неговите устни -  как сливаха се с моите в една безкрайно чувствена целувка.   А в бурите, във твойте дъждове - там крият се безкрайните скандали, там разярени, бесни гласове надвикваха се, после онемели                                     до лудост правехме любов!    * * *   Кажи ми, можеш ли, море, да ми го върнеш за минута? После пак завинаги ще спрем, отровен от обичане ще се отпусне в скута ми...  


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Момчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...