11 may 2024, 19:52

Отровна среда

  Poesía
770 0 0



Когато живееш в среда на кодоши,
ти несъзнателно ставаш им цел.
За себе си те въобще не са лоши,
ни ти ще си винаги в техен обстрел.

Средата отровна е диагноза.
Две мнения няма по този въпрос.
Усмивки фалшиви са винаги в поза,
когато човекът е в разума бос.

Отровата казват е също лечима.
Един преценява, друг просто гори.
Следвай си пътя в отровният климат,
но верен на себе си ти остани.

Човек се изгражда от стойностни случки.
Застой е, когато си в кофти среда.
От лошите също можеш да учиш,
а всичко се плаща. Не е бадева.

Кодошите също до ден ще виреят.
Те също омръзват и остават сами.
Ти със достойнство поне ще живееш.
От средата отровна стой настрани...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...