11 may 2024, 19:52

Отровна среда

  Poesía
769 0 0



Когато живееш в среда на кодоши,
ти несъзнателно ставаш им цел.
За себе си те въобще не са лоши,
ни ти ще си винаги в техен обстрел.

Средата отровна е диагноза.
Две мнения няма по този въпрос.
Усмивки фалшиви са винаги в поза,
когато човекът е в разума бос.

Отровата казват е също лечима.
Един преценява, друг просто гори.
Следвай си пътя в отровният климат,
но верен на себе си ти остани.

Човек се изгражда от стойностни случки.
Застой е, когато си в кофти среда.
От лошите също можеш да учиш,
а всичко се плаща. Не е бадева.

Кодошите също до ден ще виреят.
Те също омръзват и остават сами.
Ти със достойнство поне ще живееш.
От средата отровна стой настрани...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...