11 мая 2024 г., 19:52

Отровна среда

773 0 0



Когато живееш в среда на кодоши,
ти несъзнателно ставаш им цел.
За себе си те въобще не са лоши,
ни ти ще си винаги в техен обстрел.

Средата отровна е диагноза.
Две мнения няма по този въпрос.
Усмивки фалшиви са винаги в поза,
когато човекът е в разума бос.

Отровата казват е също лечима.
Един преценява, друг просто гори.
Следвай си пътя в отровният климат,
но верен на себе си ти остани.

Човек се изгражда от стойностни случки.
Застой е, когато си в кофти среда.
От лошите също можеш да учиш,
а всичко се плаща. Не е бадева.

Кодошите също до ден ще виреят.
Те също омръзват и остават сами.
Ти със достойнство поне ще живееш.
От средата отровна стой настрани...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...