7 jul 2017, 11:23

Отровно

  Poesía » Otra
841 1 2

Ех! Пак ми говориш, размахваш ми пръст 

и хвърляш ми пепел в очите!

Душата ти не е според моя ръст

   и гледат страхливо  очите.

 

Противно на всякаква логика - викаш!

  И викаш ми сякаш логично!

В главата си виждаш в г*за ми ритник....

    А всеки път все е лирично!

 

Не се изтезавай! Отивай на паша!

  С милионите, гладни говеда.

Със гега в ръка, ще ви гледам от хълма.

Изгубвам Ви бройката бледа!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Орлин Будинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...