Jul 7, 2017, 11:23 AM

Отровно

  Poetry » Other
840 1 2

Ех! Пак ми говориш, размахваш ми пръст 

и хвърляш ми пепел в очите!

Душата ти не е според моя ръст

   и гледат страхливо  очите.

 

Противно на всякаква логика - викаш!

  И викаш ми сякаш логично!

В главата си виждаш в г*за ми ритник....

    А всеки път все е лирично!

 

Не се изтезавай! Отивай на паша!

  С милионите, гладни говеда.

Със гега в ръка, ще ви гледам от хълма.

Изгубвам Ви бройката бледа!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Орлин Будинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...