7.07.2017 г., 11:23

Отровно

835 1 2

Ех! Пак ми говориш, размахваш ми пръст 

и хвърляш ми пепел в очите!

Душата ти не е според моя ръст

   и гледат страхливо  очите.

 

Противно на всякаква логика - викаш!

  И викаш ми сякаш логично!

В главата си виждаш в г*за ми ритник....

    А всеки път все е лирично!

 

Не се изтезавай! Отивай на паша!

  С милионите, гладни говеда.

Със гега в ръка, ще ви гледам от хълма.

Изгубвам Ви бройката бледа!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Орлин Будинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...