10 mar 2009, 23:05

Отшелник

1.8K 0 0

              Отшелник

 

Един отшелник плакал.

Сълзите му отронени в нощта

покълнали завинаги

в недрата на земята.

 

Той търсел Бог във тишина,

открил той вечната тъма.

 

Един отшелник скрил от Бога

за своята тъга

и там във самотата

разкрил му Бог истина една.

 

"Любов и болка са сестрици

на вечната изгаряща душа"

 

 

"Добре бе, Боже - казал

той във тишината -

Къде е моят дом

и искрена тъга?"

 

"Там, в бездната в безкрая,

където свършва раят

и почва непрогледната тъма."

 

Един отшелник плакал.

За Бог, за рай и светлина.

Но нямало там вдън гората

и феята да съди за смъртта.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Миладинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...