Отшелник

Един отшелник плакал.

Сълзите му отронени в нощта

покълнали завинаги

в недрата на земята.

Той търсел Бог във тишина,

открил той вечната тъма.

Един отшелник скрил от Бога

за своята тъга

и там във самотата

разкрил му Бог истина една.

"Любов и болка са сестрици

на вечната изгаряща душа"

"Добре бе, Боже - казал

той във тишината -

Къде е моят дом

и искрена тъга?"

"Там, в бездната в безкрая,

където свършва раят

и почва непрогледната тъма."

Един отшелник плакал.

За Бог, за рай и светлина.

Но нямало там вдън гората

и феята да съди за смъртта.