Отшелник
1.8K
0
0
Отшелник
Един отшелник плакал.
Сълзите му отронени в нощта
покълнали завинаги
в недрата на земята.
Той търсел Бог във тишина,
открил той вечната тъма.
Един отшелник скрил от Бога
за своята тъга
и там във самотата
разкрил му Бог истина една.
"Любов и болка са сестрици
на вечната изгаряща душа"
"Добре бе, Боже - казал
той във тишината -
Къде е моят дом
и искрена тъга?"
"Там, в бездната в безкрая,
където свършва раят
и почва непрогледната тъма."
Един отшелник плакал.
За Бог, за рай и светлина.
Но нямало там вдън гората
и феята да съди за смъртта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елеонора Миладинова Все права защищены
