7 nov 2021, 10:22

Отсрочка 

  Poesía
646 3 13

Жигосал ме огън от дракон,

изгаря ми клетките живи,

в шепи държа живота си скапан,

вече ми носят булченски дрехи.

Чувам ги! Идват с небесните псалми,

свещичката малка бавно догаря,

а фитилът ѝ още пари ли, пари...

Моля! Отсрочка! Време ми дайте!

Имам още какво да ви кажа,

с две ръце ще  бръкна в жаравата

и си признавам,

че ви обичам!

Оставете ме още малко поне

да обичам!

Друго не искам, най-нужното имам...

© Румяна Друмева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Таня! Радвам се, че ти е харесал опитът ми да творя!
  • Хубав стих!
    Поздравления!
  • Аз благодаря, Миг! За отделеното време, топлата дума и сърчицето!
  • Докосващо мноооооооого! Благодаря!
  • Благодаря, бъди здрава и вдъхновена!
  • Бени, посветила си доста време днес за мен! Багодаря ти! От цялото си сърце и с молитва да имаш вдъхновение за поезия!
  • Разтърсващо е, Руми!...
    Едва ли някой би останал равнодушен към това стихотворение.
    Прегръщам те!
  • Благодаря, Младене! Повече думи. нямам,не зная! Благо- Даря!
  • Да иска да й отпуснат още време, за да раздава любов - това е изцяло привилегия на сатвичната душа. Възхитен съм, Руми!
  • Благодаря ви Лидия, Миночка! Благодаря ви с прегръдка от обич!
  • Хубаво и мъдро, много, много ми хареса!
  • Да умееш да обичаш, може би наистина е най-нужното и най-важото в живота. Поздрави!
  • Благодаря, Мая!
Propuestas
: ??:??