Nov 7, 2021, 10:22 AM

Отсрочка

  Poetry
1K 3 13

Жигосал ме огън от дракон,

изгаря ми клетките живи,

в шепи държа живота си скапан,

вече ми носят булченски дрехи.

Чувам ги! Идват с небесните псалми,

свещичката малка бавно догаря,

а фитилът ѝ още пари ли, пари...

Моля! Отсрочка! Време ми дайте!

Имам още какво да ви кажа,

с две ръце ще  бръкна в жаравата

и си признавам,

че ви обичам!

Оставете ме още малко поне

да обичам!

Друго не искам, най-нужното имам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Друмева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...