Жигосал ме огън от дракон,
изгаря ми клетките живи,
в шепи държа живота си скапан,
вече ми носят булченски дрехи.
Чувам ги! Идват с небесните псалми,
свещичката малка бавно догаря,
а фитилът ѝ още пари ли, пари...
Моля! Отсрочка! Време ми дайте!
Имам още какво да ви кажа,
с две ръце ще бръкна в жаравата
и си признавам,
че ви обичам!
Оставете ме още малко поне
да обичам!
Друго не искам, най-нужното имам...
© Румяна Друмева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
