Отсрочка
Жигосал ме огън от дракон,
изгаря ми клетките живи,
в шепи държа живота си скапан,
вече ми носят булченски дрехи.
Чувам ги! Идват с небесните псалми,
свещичката малка бавно догаря,
а фитилът ѝ още пари ли, пари...
Моля! Отсрочка! Време ми дайте!
Имам още какво да ви кажа,
с две ръце ще бръкна в жаравата
и си признавам,
че ви обичам!
Оставете ме още малко поне
да обичам!
Друго не искам, най-нужното имам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Друмева Всички права запазени
