11 ene 2012, 14:29

Отстъпление

604 0 1

Отстъпление

 

След два-три дни си заминавам.

Почти е есента дошла.

Аз просто селото оставям,

и хващам градските неща.

 

Оставям  в село Свободата,

звездите едри на Нощта.

Сбогувам се със Тишината,

със Самотата на света.

 

Аз ще забравя Хоризонта.

За птичките ще стана глух.

Ще  спра Космическата сонда,

вселената с която чух...

 

За синевата ще забравя,

звездите, селската луна.

Аз  слънцето с пердета ще завия,

докато дойде пролетта.

 

И силуета на "Драгойна",

ще скрия нейде в паметта.

И без Преснак от крава дойна,

ще срещам бурите  в града.

 

Отписвам вече мойто Лято!

При мен е Есента дошла...

Изпратих прелетното  ято...

И борсата "за там" следя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не знам, дали всички виждат смисъла на моето стихотворение...И переспективата която се очертава в него!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...