Отстъпление
Отстъпление
След два-три дни си заминавам.
Почти е есента дошла.
Аз просто селото оставям,
и хващам градските неща.
Оставям в село Свободата,
звездите едри на Нощта.
Сбогувам се със Тишината,
със Самотата на света.
Аз ще забравя Хоризонта.
За птичките ще стана глух.
Ще спра Космическата сонда,
вселената с която чух...
За синевата ще забравя,
звездите, селската луна.
Аз слънцето с пердета ще завия,
докато дойде пролетта.
И силуета на "Драгойна",
ще скрия нейде в паметта.
И без Преснак от крава дойна,
ще срещам бурите в града.
Отписвам вече мойто Лято!
При мен е Есента дошла...
Изпратих прелетното ято...
И борсата "за там" следя...
© Христо Славов All rights reserved.
