11.01.2012 г., 14:29

Отстъпление

603 0 1

Отстъпление

 

След два-три дни си заминавам.

Почти е есента дошла.

Аз просто селото оставям,

и хващам градските неща.

 

Оставям  в село Свободата,

звездите едри на Нощта.

Сбогувам се със Тишината,

със Самотата на света.

 

Аз ще забравя Хоризонта.

За птичките ще стана глух.

Ще  спра Космическата сонда,

вселената с която чух...

 

За синевата ще забравя,

звездите, селската луна.

Аз  слънцето с пердета ще завия,

докато дойде пролетта.

 

И силуета на "Драгойна",

ще скрия нейде в паметта.

И без Преснак от крава дойна,

ще срещам бурите  в града.

 

Отписвам вече мойто Лято!

При мен е Есента дошла...

Изпратих прелетното  ято...

И борсата "за там" следя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не знам, дали всички виждат смисъла на моето стихотворение...И переспективата която се очертава в него!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...