11 янв. 2012 г., 14:29

Отстъпление

605 0 1

Отстъпление

 

След два-три дни си заминавам.

Почти е есента дошла.

Аз просто селото оставям,

и хващам градските неща.

 

Оставям  в село Свободата,

звездите едри на Нощта.

Сбогувам се със Тишината,

със Самотата на света.

 

Аз ще забравя Хоризонта.

За птичките ще стана глух.

Ще  спра Космическата сонда,

вселената с която чух...

 

За синевата ще забравя,

звездите, селската луна.

Аз  слънцето с пердета ще завия,

докато дойде пролетта.

 

И силуета на "Драгойна",

ще скрия нейде в паметта.

И без Преснак от крава дойна,

ще срещам бурите  в града.

 

Отписвам вече мойто Лято!

При мен е Есента дошла...

Изпратих прелетното  ято...

И борсата "за там" следя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не знам, дали всички виждат смисъла на моето стихотворение...И переспективата която се очертава в него!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...