Отстъпление

След два-три дни си заминавам.

Почти е есента дошла.

Аз просто селото оставям,

и хващам градските неща.

Оставям  в село Свободата,

звездите едри на Нощта.

Сбогувам се със Тишината,

със Самотата на света.

Аз ще забравя Хоризонта.

За птичките ще стана глух.

Ще  спра Космическата сонда,

вселената с която чух...

За синевата ще забравя,

звездите, селската луна.

Аз  слънцето с пердета ще завия,

докато дойде пролетта.

И силуета на "Драгойна",

ще скрия нейде в паметта.

И без Преснак от крава дойна,

ще срещам бурите  в града.

Отписвам вече мойто Лято!

При мен е Есента дошла...

Изпратих прелетното  ято...

И борсата "за там" следя...