24 mar 2011, 13:55

Отсъствие

  Poesía
1.4K 0 4

 

 

Мамо, дърветата не разцъфтяха тази нощ.

Защото е есен.

Но нали ще се случи?

Обещаваш...

Мамо, ще порастат ли

пак сенките ни да станат

дълги като сладоледени кремове,

които ти ми купуваш

по панаирите...

Ще ми купуваш ли още

гъдел и смях?

Ще търсим ли онази звезда,

звездичката на мама...

Мамо, аз съм слънце,

a без тебе

дърветата не разцъфтяват

през есента.

 

 

'94

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Идеми Дойдеми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...