24 mar 2011, 13:55

Отсъствие

  Poesía
1.4K 0 4

 

 

Мамо, дърветата не разцъфтяха тази нощ.

Защото е есен.

Но нали ще се случи?

Обещаваш...

Мамо, ще порастат ли

пак сенките ни да станат

дълги като сладоледени кремове,

които ти ми купуваш

по панаирите...

Ще ми купуваш ли още

гъдел и смях?

Ще търсим ли онази звезда,

звездичката на мама...

Мамо, аз съм слънце,

a без тебе

дърветата не разцъфтяват

през есента.

 

 

'94

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Идеми Дойдеми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...