Mar 24, 2011, 1:55 PM

Отсъствие

  Poetry
1.4K 0 4

 

 

Мамо, дърветата не разцъфтяха тази нощ.

Защото е есен.

Но нали ще се случи?

Обещаваш...

Мамо, ще порастат ли

пак сенките ни да станат

дълги като сладоледени кремове,

които ти ми купуваш

по панаирите...

Ще ми купуваш ли още

гъдел и смях?

Ще търсим ли онази звезда,

звездичката на мама...

Мамо, аз съм слънце,

a без тебе

дърветата не разцъфтяват

през есента.

 

 

'94

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Идеми Дойдеми All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...