8 ago 2009, 11:36  

Оттатък

  Poesía » Otra
695 0 5

Не ме питай за нищо!
Не ме карай да изричам лъжи!
Не ме гледай от упор,
нито виновно
встрани
към краката!
Не ми давай да пия вода!
Недей ме теши!
И не смей да докосваш
така
недвусмислено нежно
ръката ми!

 

Аз бях тази,
която разплаква!
Аз накарах гневът
да срази!
Аз горих без остатък!

 

Обещаваше ми!

Беше мой!
Помниш ли?
Забрави!

 

Изгорени
от сол са очите ми
и не виждам оттатък
.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Публикувано във:

Изящно перо" 2017, Стихотворения на участниците в Международния литературен конкурс Чикаго, САЩ, с. 26.

 

в-к "Уикенд" 29 септ - 5 окт 2018

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...