Aug 8, 2009, 11:36 AM  

Оттатък

  Poetry » Other
694 0 5

Не ме питай за нищо!
Не ме карай да изричам лъжи!
Не ме гледай от упор,
нито виновно
встрани
към краката!
Не ми давай да пия вода!
Недей ме теши!
И не смей да докосваш
така
недвусмислено нежно
ръката ми!

 

Аз бях тази,
която разплаква!
Аз накарах гневът
да срази!
Аз горих без остатък!

 

Обещаваше ми!

Беше мой!
Помниш ли?
Забрави!

 

Изгорени
от сол са очите ми
и не виждам оттатък
.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Публикувано във:

Изящно перо" 2017, Стихотворения на участниците в Международния литературен конкурс Чикаго, САЩ, с. 26.

 

в-к "Уикенд" 29 септ - 5 окт 2018

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...