8.08.2009 г., 11:36  

Оттатък

693 0 5

Не ме питай за нищо!
Не ме карай да изричам лъжи!
Не ме гледай от упор,
нито виновно
встрани
към краката!
Не ми давай да пия вода!
Недей ме теши!
И не смей да докосваш
така
недвусмислено нежно
ръката ми!

 

Аз бях тази,
която разплаква!
Аз накарах гневът
да срази!
Аз горих без остатък!

 

Обещаваше ми!

Беше мой!
Помниш ли?
Забрави!

 

Изгорени
от сол са очите ми
и не виждам оттатък
.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Публикувано във:

Изящно перо" 2017, Стихотворения на участниците в Международния литературен конкурс Чикаго, САЩ, с. 26.

 

в-к "Уикенд" 29 септ - 5 окт 2018

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...