8.08.2009 г., 11:36 ч.  

Оттатък 

  Поезия » Друга
470 0 5

Не ме питай за нищо!
Не ме карай да изричам лъжи!
Не ме гледай от упор,
нито виновно
встрани
към краката!
Не ми давай да пия вода!
Недей ме теши!
И не смей да докосваш
така
недвусмислено нежно
ръката ми!

 

Аз бях тази,
която разплаква!
Аз накарах гневът
да срази!
Аз горих без остатък!

 

Обещаваше ми!

Беше мой!
Помниш ли?
Забрави!

 

Изгорени
от сол са очите ми
и не виждам оттатък
.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Публикувано във:

Изящно перо" 2017, Стихотворения на участниците в Международния литературен конкурс Чикаго, САЩ, с. 26.

 

в-к "Уикенд" 29 септ - 5 окт 2018

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??