Mimoza20 (Мария Николова) Mimoza20 (Мария Николова)
13 123
18 oct 2015, 23:23  

Оттогава

1.1K 0 3

Напусна ме светът чаровен

Прозорецът е винаги затворен

Болезнено е чувството на самота

Душата ми е пълна с тишина!

 

Сърцето ми пулсира, но едва-едва

В погледа ми липсва ведрина

Ти държеше нейната ръка...

Оттогава съм обречена жена!

 

Злокобен миг, това не проумях

С този спомен трудно заживях

Не мога с радост да се смея

За тебе, скъпи сълзи лея!

 

Сънувам странности в мъки

Разсмивам се на смешки тъпи

Застиват ръцете ми горещи

Радвавам се на твойте вещи!

 

Дните си безумно разпилявам

Мислите си бурни овладявам

Нарани ме, но аз те възвишавам

Заради искренните думи ти Прощавам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Mimoza20 (Мария Николова)
    Mimoza20 (Мария Николова)
    Здравейте!Човек изглежда така, както го оценяват околните.Благодаря за съветите, основателни са и полезни.Силен и велик е този който прощава.Мисля, че е добре да прощаваш на един, отколкото в последствие и на други/особенно е положението, когато е съпруг/За декларативните описания- така ми се лее мисълта,чувствата и въображението.Толкова мога!Благодаря за вниманието.Искренни сте.
  • Tenderness- (Нежност)
    Tenderness- (Нежност)
    Прошката и любовта вървят ръка за ръка. ,,Нарани ме, но аз те възвишавам".. Силно и истинско, поздрав!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Затрогваща изповед. Има хора, без които животът ни не струва пукната пара. Трябва да им простим и да се опитаме да забравим. Защото с едната гола гордост не се живее.
    Накара ме да се замисля, Мария. Все пак /засега/ съм от партията на опрощаващите.

    Поздравление за творбата!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7.1K 5.0