18 окт. 2015 г., 23:23  

Оттогава

1.1K 0 3

Напусна ме светът чаровен

Прозорецът е винаги затворен

Болезнено е чувството на самота

Душата ми е пълна с тишина!

 

Сърцето ми пулсира, но едва-едва

В погледа ми липсва ведрина

Ти държеше нейната ръка...

Оттогава съм обречена жена!

 

Злокобен миг, това не проумях

С този спомен трудно заживях

Не мога с радост да се смея

За тебе, скъпи сълзи лея!

 

Сънувам странности в мъки

Разсмивам се на смешки тъпи

Застиват ръцете ми горещи

Радвавам се на твойте вещи!

 

Дните си безумно разпилявам

Мислите си бурни овладявам

Нарани ме, но аз те възвишавам

Заради искренните думи ти Прощавам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравейте!Човек изглежда така, както го оценяват околните.Благодаря за съветите, основателни са и полезни.Силен и велик е този който прощава.Мисля, че е добре да прощаваш на един, отколкото в последствие и на други/особенно е положението, когато е съпруг/За декларативните описания- така ми се лее мисълта,чувствата и въображението.Толкова мога!Благодаря за вниманието.Искренни сте.
  • Прошката и любовта вървят ръка за ръка. ,,Нарани ме, но аз те възвишавам".. Силно и истинско, поздрав!
  • Затрогваща изповед. Има хора, без които животът ни не струва пукната пара. Трябва да им простим и да се опитаме да забравим. Защото с едната гола гордост не се живее.
    Накара ме да се замисля, Мария. Все пак /засега/ съм от партията на опрощаващите.

    Поздравление за творбата!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...