Mimoza20 (Мария Николова) Mimoza20 (Мария Николова)
13 123
18 окт. 2015 г., 23:23  

Оттогава

1.1K 0 3

Напусна ме светът чаровен

Прозорецът е винаги затворен

Болезнено е чувството на самота

Душата ми е пълна с тишина!

 

Сърцето ми пулсира, но едва-едва

В погледа ми липсва ведрина

Ти държеше нейната ръка...

Оттогава съм обречена жена!

 

Злокобен миг, това не проумях

С този спомен трудно заживях

Не мога с радост да се смея

За тебе, скъпи сълзи лея!

 

Сънувам странности в мъки

Разсмивам се на смешки тъпи

Застиват ръцете ми горещи

Радвавам се на твойте вещи!

 

Дните си безумно разпилявам

Мислите си бурни овладявам

Нарани ме, но аз те възвишавам

Заради искренните думи ти Прощавам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • Mimoza20 (Мария Николова)
    Mimoza20 (Мария Николова)
    Здравейте!Човек изглежда така, както го оценяват околните.Благодаря за съветите, основателни са и полезни.Силен и велик е този който прощава.Мисля, че е добре да прощаваш на един, отколкото в последствие и на други/особенно е положението, когато е съпруг/За декларативните описания- така ми се лее мисълта,чувствата и въображението.Толкова мога!Благодаря за вниманието.Искренни сте.
  • Tenderness- (Нежност)
    Tenderness- (Нежност)
    Прошката и любовта вървят ръка за ръка. ,,Нарани ме, но аз те възвишавам".. Силно и истинско, поздрав!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Затрогваща изповед. Има хора, без които животът ни не струва пукната пара. Трябва да им простим и да се опитаме да забравим. Защото с едната гола гордост не се живее.
    Накара ме да се замисля, Мария. Все пак /засега/ съм от партията на опрощаващите.

    Поздравление за творбата!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 10K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7.1K 5.0