Mimoza20 (Мария Николова)
120 778
18.10.2015 г., 23:23 ч.  

Оттогава 

  Поезия » Философска
795 0 3

Напусна ме светът чаровен

Прозорецът е винаги затворен

Болезнено е чувството на самота

Душата ми е пълна с тишина!

 

Сърцето ми пулсира, но едва-едва

В погледа ми липсва ведрина

Ти държеше нейната ръка...

Оттогава съм обречена жена!

 

Злокобен миг, това не проумях

С този спомен трудно заживях

Не мога с радост да се смея

За тебе, скъпи сълзи лея!

 

Сънувам странности в мъки

Разсмивам се на смешки тъпи

Застиват ръцете ми горещи

Радвавам се на твойте вещи!

 

Дните си безумно разпилявам

Мислите си бурни овладявам

Нарани ме, но аз те възвишавам

Заради искренните думи ти Прощавам!

© Мария Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравейте!Човек изглежда така, както го оценяват околните.Благодаря за съветите, основателни са и полезни.Силен и велик е този който прощава.Мисля, че е добре да прощаваш на един, отколкото в последствие и на други/особенно е положението, когато е съпруг/За декларативните описания- така ми се лее мисълта,чувствата и въображението.Толкова мога!Благодаря за вниманието.Искренни сте.
  • Прошката и любовта вървят ръка за ръка. ,,Нарани ме, но аз те възвишавам".. Силно и истинско, поздрав!
  • Затрогваща изповед. Има хора, без които животът ни не струва пукната пара. Трябва да им простим и да се опитаме да забравим. Защото с едната гола гордост не се живее.
    Накара ме да се замисля, Мария. Все пак /засега/ съм от партията на опрощаващите.

    Поздравление за творбата!
Предложения
: ??:??