Оттогава
Напусна ме светът чаровен
Прозорецът е винаги затворен
Болезнено е чувството на самота
Душата ми е пълна с тишина!
Сърцето ми пулсира, но едва-едва
В погледа ми липсва ведрина
Ти държеше нейната ръка...
Оттогава съм обречена жена!
Злокобен миг, това не проумях
С този спомен трудно заживях
Не мога с радост да се смея
За тебе, скъпи сълзи лея!
Сънувам странности в мъки
Разсмивам се на смешки тъпи
Застиват ръцете ми горещи
Радвавам се на твойте вещи!
Дните си безумно разпилявам
Мислите си бурни овладявам
Нарани ме, но аз те възвишавам
Заради искренните думи ти Прощавам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Николова Всички права запазени
