13 may 2020, 13:44  

Отварям се

625 0 0

Отварям се за всеки топъл ден. 
Какво като е пролет, а съм есен.
И тръгвам многоцветна

с мои звуци. 
Ще пея до последно своя песен! 
Какво като подухва. Нося топло.
Луната свива всеки път обратно.
И всеки път се пълни и трепти

и те кара пак да ме поискаш. 
Уловиш ли тези честоти, спусни се

и  ги прокарай ниско. 
Докосни и моето лице.
Усещам, сякаш ме целуваш.
Дори и да мечтая преди сън, дори да те творя,

дори, да не съществуваш.
Пак измислен бъди си нейде там...
Да не знае никой, че присъстваш!
Точно ти!
Когато утрото е сиво,

спусни се ниско само,

с тези честоти, приюти ме тихо,

топло, да пулсираме мечтата в синьо. 


Елеонора Крушева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...