Отварям се за всеки топъл ден.
Какво като е пролет, а съм есен.
И тръгвам многоцветна
с мои звуци.
Ще пея до последно своя песен!
Какво като подухва. Нося топло.
Луната свива всеки път обратно.
И всеки път се пълни и трепти
и те кара пак да ме поискаш.
Уловиш ли тези честоти, спусни се
и ги прокарай ниско.
Докосни и моето лице.
Усещам, сякаш ме целуваш.
Дори и да мечтая преди сън, дори да те творя,
дори, да не съществуваш.
Пак измислен бъди си нейде там...
Да не знае никой, че присъстваш!
Точно ти!
Когато утрото е сиво,
спусни се ниско само,
с тези честоти, приюти ме тихо,
топло, да пулсираме мечтата в синьо.
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados