13.05.2020 г., 13:44  

Отварям се

627 0 0

Отварям се за всеки топъл ден. 
Какво като е пролет, а съм есен.
И тръгвам многоцветна

с мои звуци. 
Ще пея до последно своя песен! 
Какво като подухва. Нося топло.
Луната свива всеки път обратно.
И всеки път се пълни и трепти

и те кара пак да ме поискаш. 
Уловиш ли тези честоти, спусни се

и  ги прокарай ниско. 
Докосни и моето лице.
Усещам, сякаш ме целуваш.
Дори и да мечтая преди сън, дори да те творя,

дори, да не съществуваш.
Пак измислен бъди си нейде там...
Да не знае никой, че присъстваш!
Точно ти!
Когато утрото е сиво,

спусни се ниско само,

с тези честоти, приюти ме тихо,

топло, да пулсираме мечтата в синьо. 


Елеонора Крушева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...