Един потребител от сайта, в който пиша,
чието име няма да соча със пръст,
че само като го погледна, мирише,
подобно на голям и неизбърсан гъз...
... тъй нагличко и грозно-задкулисно
на "лични" писал писъмца, в които срал...
Така цветисто-епитетно ме описал,
че сам едва ли бих се разпознал.
Понеже няма капка доблест този плъх,
пред мене да повръща свoйта жлъч,
решил, че може със отровния си дъх
познатите ми да тревожи - пръч със пръч...
Спотайва се зад лицемерния си ник,
подобно проповедник похотлив.
Оплезил лигавия си език,
сам себе си определил за талантлив...
Но лъсва всеки грозен гъз накрая...
Не може все във гащи да се крие.
Споделям го, не мога да си трая,
а прав ли съм - това решете вие...
© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados
Вероятно лирическият, ако можеше да оживее, би набил един як юмрук в лицето на Поета, но това разбира се е невъзможно.
Благодаря ти още веднъж, Поете, ти заслужаваш награда за този стих - и мисля, че рано или късно ще я получиш. Добрата поезия винаги бива оценена.