Jan 10, 2012, 3:27 PM

Отворено писмо до един потребител

  Poetry
1.6K 0 18

Един потребител от сайта, в който пиша,

чието име няма да соча със пръст,

че само като го погледна, мирише,

подобно на голям и неизбърсан гъз...

 

... тъй нагличко и грозно-задкулисно

на "лични" писал писъмца, в които срал...

Така цветисто-епитетно ме описал,

че сам едва ли бих се разпознал.

 

Понеже няма капка доблест този плъх,

пред мене да повръща свoйта жлъч,

решил, че може със отровния си дъх

познатите ми да тревожи - пръч със пръч...

 

Спотайва се зад лицемерния си ник,

подобно проповедник похотлив.

Оплезил лигавия си език,

сам себе си определил за талантлив...

 

Но лъсва всеки грозен гъз накрая...

Не може все във гащи да се крие.

Споделям го, не мога да си трая,

а прав ли съм - това решете вие...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мда, отново се връщам на този поетичен шедьовър. Чета и виждам толкова красиви думи, добри рими, този стих си е чест за сайт като Откровения! И понеже напоследък често се спекулира тук с думата "гъз", си мисля, че е хубаво този стих да бъде прочетен от повече хора, да му се насладят истински ценители на поезията.
    Вероятно лирическият, ако можеше да оживее, би набил един як юмрук в лицето на Поета, но това разбира се е невъзможно.
    Благодаря ти още веднъж, Поете, ти заслужаваш награда за този стих - и мисля, че рано или късно ще я получиш. Добрата поезия винаги бива оценена.
  • Eia (Росица Танчева):...на счупен телефон ли ще си играем...
    ...или просто не знаеш какво да кажеш...нормално, не ме изненадваш особено...
  • Митко, поне си призна, че ТВОЯТА злоба "отдавна е израз на безсилие, нисък интелект и беден речник", а осъзналият се има някаква крехка надеждица да изплува от калта, в която е попаднал, благодарение на своите умствени напъни.
  • Eia (Росица Танчева):Не си спомням, към теб, или който да е било потребител да съм използвал такива лични кфалификации.
    Но тъй като думата "злоба" отдавна е израз на безсилие, нисък интелект и беден речник, ще подмина думите ти с усмивка
  • Боже, Боже, помогни му, защото написалият това слюнотворение ще се удави в злобата си! Съжалявам го...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...