10.01.2012 г., 15:27

Отворено писмо до един потребител

1.6K 0 18

Един потребител от сайта, в който пиша,

чието име няма да соча със пръст,

че само като го погледна, мирише,

подобно на голям и неизбърсан гъз...

 

... тъй нагличко и грозно-задкулисно

на "лични" писал писъмца, в които срал...

Така цветисто-епитетно ме описал,

че сам едва ли бих се разпознал.

 

Понеже няма капка доблест този плъх,

пред мене да повръща свoйта жлъч,

решил, че може със отровния си дъх

познатите ми да тревожи - пръч със пръч...

 

Спотайва се зад лицемерния си ник,

подобно проповедник похотлив.

Оплезил лигавия си език,

сам себе си определил за талантлив...

 

Но лъсва всеки грозен гъз накрая...

Не може все във гащи да се крие.

Споделям го, не мога да си трая,

а прав ли съм - това решете вие...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мда, отново се връщам на този поетичен шедьовър. Чета и виждам толкова красиви думи, добри рими, този стих си е чест за сайт като Откровения! И понеже напоследък често се спекулира тук с думата "гъз", си мисля, че е хубаво този стих да бъде прочетен от повече хора, да му се насладят истински ценители на поезията.
    Вероятно лирическият, ако можеше да оживее, би набил един як юмрук в лицето на Поета, но това разбира се е невъзможно.
    Благодаря ти още веднъж, Поете, ти заслужаваш награда за този стих - и мисля, че рано или късно ще я получиш. Добрата поезия винаги бива оценена.
  • Eia (Росица Танчева):...на счупен телефон ли ще си играем...
    ...или просто не знаеш какво да кажеш...нормално, не ме изненадваш особено...
  • Митко, поне си призна, че ТВОЯТА злоба "отдавна е израз на безсилие, нисък интелект и беден речник", а осъзналият се има някаква крехка надеждица да изплува от калта, в която е попаднал, благодарение на своите умствени напъни.
  • Eia (Росица Танчева):Не си спомням, към теб, или който да е било потребител да съм използвал такива лични кфалификации.
    Но тъй като думата "злоба" отдавна е израз на безсилие, нисък интелект и беден речник, ще подмина думите ти с усмивка
  • Боже, Боже, помогни му, защото написалият това слюнотворение ще се удави в злобата си! Съжалявам го...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....