13 abr 2007, 8:41

Отвори очи

  Poesía
1.2K 1 0
 

Някой ден ще те забравя.

Да, някой ден, тогава

Ти мен ще търсиш

За прошка да ме молиш.

Знай, късно ще е вече,

Когато този ден настане.

Любовта ми силна беше,

Но всичко има своя край.

Недей мисли, че в твоя

Плен ще бъда вечно.

О, самоуверено и глезено момче.

Осъзнай се, време има още

На портата на моето сърце

Твойто име съдбата да изкове.

Но от теб само туй

Зависи - чу ли? -

Дали животът ще ни събере

Или пътищата наши

Ще раздели за векове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...