Apr 13, 2007, 8:41 AM

Отвори очи

  Poetry
1.2K 1 0
 

Някой ден ще те забравя.

Да, някой ден, тогава

Ти мен ще търсиш

За прошка да ме молиш.

Знай, късно ще е вече,

Когато този ден настане.

Любовта ми силна беше,

Но всичко има своя край.

Недей мисли, че в твоя

Плен ще бъда вечно.

О, самоуверено и глезено момче.

Осъзнай се, време има още

На портата на моето сърце

Твойто име съдбата да изкове.

Но от теб само туй

Зависи - чу ли? -

Дали животът ще ни събере

Или пътищата наши

Ще раздели за векове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...