18 feb 2009, 17:37

Отворих стара книга

  Poesía
897 0 14

 

Отворих стара книга

в късен час,

загледах

образи от панти века -

очите им

говореха без глас,

чертите им изпънати

зовяха...

Преливаха от скривана тъга,

тъгата по лелеени надежди,

че има обич,

радост,

свобода,

но те са някъде,

оттатък Нещо...

Душата ми смирено помълча

пред снимката

на вечния Апостол -

младок бил още,

старец по съдба...

Живял е преко себе си,

за после...

За мен и теб,

за нашите деца,

за утрото,

което се усмихва

и ни намира с вдигнати чела,

за бъдещето

без сълза

и лихва...

Отворих стара книга

в късен час

и битовата суета

утихна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...