18 feb 2009, 17:37

Отворих стара книга

  Poesía
899 0 14

 

Отворих стара книга

в късен час,

загледах

образи от панти века -

очите им

говореха без глас,

чертите им изпънати

зовяха...

Преливаха от скривана тъга,

тъгата по лелеени надежди,

че има обич,

радост,

свобода,

но те са някъде,

оттатък Нещо...

Душата ми смирено помълча

пред снимката

на вечния Апостол -

младок бил още,

старец по съдба...

Живял е преко себе си,

за после...

За мен и теб,

за нашите деца,

за утрото,

което се усмихва

и ни намира с вдигнати чела,

за бъдещето

без сълза

и лихва...

Отворих стара книга

в късен час

и битовата суета

утихна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...