18.02.2009 г., 17:37

Отворих стара книга

894 0 14

 

Отворих стара книга

в късен час,

загледах

образи от панти века -

очите им

говореха без глас,

чертите им изпънати

зовяха...

Преливаха от скривана тъга,

тъгата по лелеени надежди,

че има обич,

радост,

свобода,

но те са някъде,

оттатък Нещо...

Душата ми смирено помълча

пред снимката

на вечния Апостол -

младок бил още,

старец по съдба...

Живял е преко себе си,

за после...

За мен и теб,

за нашите деца,

за утрото,

което се усмихва

и ни намира с вдигнати чела,

за бъдещето

без сълза

и лихва...

Отворих стара книга

в късен час

и битовата суета

утихна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...