Feb 18, 2009, 5:37 PM

Отворих стара книга

  Poetry
895 0 14

 

Отворих стара книга

в късен час,

загледах

образи от панти века -

очите им

говореха без глас,

чертите им изпънати

зовяха...

Преливаха от скривана тъга,

тъгата по лелеени надежди,

че има обич,

радост,

свобода,

но те са някъде,

оттатък Нещо...

Душата ми смирено помълча

пред снимката

на вечния Апостол -

младок бил още,

старец по съдба...

Живял е преко себе си,

за после...

За мен и теб,

за нашите деца,

за утрото,

което се усмихва

и ни намира с вдигнати чела,

за бъдещето

без сълза

и лихва...

Отворих стара книга

в късен час

и битовата суета

утихна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...