Отворих стара книга
Отворих стара книга
в късен час,
загледах
образи от панти века -
очите им
говореха без глас,
чертите им изпънати
зовяха...
Преливаха от скривана тъга,
тъгата по лелеени надежди,
че има обич,
радост,
свобода,
но те са някъде,
оттатък Нещо...
Душата ми смирено помълча
пред снимката
на вечния Апостол -
младок бил още,
старец по съдба...
Живял е преко себе си,
за после...
За мен и теб,
за нашите деца,
за утрото,
което се усмихва
и ни намира с вдигнати чела,
за бъдещето
без сълза
и лихва...
Отворих стара книга
в късен час
и битовата суета
утихна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Бакърджиева Все права защищены
