18 февр. 2009 г., 17:37

Отворих стара книга

898 0 14

 

Отворих стара книга

в късен час,

загледах

образи от панти века -

очите им

говореха без глас,

чертите им изпънати

зовяха...

Преливаха от скривана тъга,

тъгата по лелеени надежди,

че има обич,

радост,

свобода,

но те са някъде,

оттатък Нещо...

Душата ми смирено помълча

пред снимката

на вечния Апостол -

младок бил още,

старец по съдба...

Живял е преко себе си,

за после...

За мен и теб,

за нашите деца,

за утрото,

което се усмихва

и ни намира с вдигнати чела,

за бъдещето

без сълза

и лихва...

Отворих стара книга

в късен час

и битовата суета

утихна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...