1 dic 2006, 23:23

Отвъд

  Poesía
1.3K 0 2


Енергия без плът, без суета,
свят, потънал в необятен рай,
мигове безсмислени във вечността,
живот без сюжет, ирония или пък край.

Тъй просто е и тъй прекрасно,
мястото, където той намира се сега
и тъй тъжно, леностно, ужасно
е тук за нас - близките му на света.

Но аз видях го и не съжалявам,
не проклинам деня, във който той умря.
Ще помня спомена и обещавам
да живея така, както той самият не успя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ами Тола Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Допадна ми... поздрави!
  • Мисля, че разбирам и те поздравявам за споделянето.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...