1.12.2006 г., 23:23

Отвъд

1.3K 0 2


Енергия без плът, без суета,
свят, потънал в необятен рай,
мигове безсмислени във вечността,
живот без сюжет, ирония или пък край.

Тъй просто е и тъй прекрасно,
мястото, където той намира се сега
и тъй тъжно, леностно, ужасно
е тук за нас - близките му на света.

Но аз видях го и не съжалявам,
не проклинам деня, във който той умря.
Ще помня спомена и обещавам
да живея така, както той самият не успя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ами Тола Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Допадна ми... поздрави!
  • Мисля, че разбирам и те поздравявам за споделянето.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...